Wikipedia:Sandbox
| Welcome to this sandbox page, a space to experiment with editing.
You can either edit the source code ("Edit source" tab above) or use VisualEditor (here). Click the "Publish changes" button when finished. You can click "Show preview" to see a preview of your edits, or "Show changes" to see what you have changed. Anyone can edit this page and it is automatically cleared regularly (anything you write will not remain indefinitely). Click here to reset the sandbox. You can use your personal sandbox, instead, or using the "Sandbox" link in the top right.Creating an account gives you access to a personal sandbox, among other benefits. Please do not place copyrighted, offensive, illegal or libelous content in the sandboxes. For more info about sandboxes, see Wikipedia:About the sandbox and Help:My sandbox. New to Wikipedia? See the contributing to Wikipedia page or our tutorial. Questions? Try the Teahouse! |
Болестта на зеления тютюн (БЗТ; на английски: Green Tobacco Sickness, съкратено GTS) е вид никотиново отравяне, причинено от трансдермалното (през кожата) всмукване на никотин от повърхността на тютюневите растения. Заболяването най-често засяга работниците в тютюневите насаждения. Тютюневите растения, които още не са изсушени, се наричат „зелен тютюн“.[1][2]
Никотинът е водоразтворимо химично съединение, поради което рискът от БЗТ нараства, когато веществото от тютюневите растения се смеси с влага от какъвто и да е вид.[3][4]
История
[edit]БЗТ е професионално заболяване, което не е широко документирано. По-голямата част от известните случаи произхождат от различни региони на Южна Америка и Азия, където тютюневите плантации са широко разпространени. В исторически план в Съединените щати случаи за първи път са описани във Флорида през 1970 г., когато работниците са диагностицирани с т.нар. „болест на берачите“ (cropper sickness). Състоянието е признато в днешния му вид едва след като е установен пътят на проникване чрез зеления тютюн.[3]
Причина
[edit]Болестта на зеления тютюн се причинява от трансдермалното всмукване на никотин при досег на кожата със зелени тютюневи листа. Никотинът е водоразтворим алкалоид и преминава сравнително лесно през кожата, поради което наличието на влага – от роса, дъжд или пот – върху листата и облеклото значително улеснява преноса му.[3][4] Високите температури допълнително усилват всмукването.[3] След всмукването си никотинът постъпва директно в кръвообращението и се разпределя в целия организъм, което поражда симптомите на отравяне.[3]
Признаци и симптоми
[edit]Симптомите обикновено продължават между 12 и 48 часа, като най-честият от тях е гаденето. БЗТ понякога погрешно се приема за топлинен стрес поради работната среда на берачите и липсата на обучение относно заболяването.[5]
Чести симптоми:[5]
- гадене;
- замайване;
- главоболие;
- обща слабост;
- коремни спазми.
Други възможни симптоми:[5]
- обилно изпотяване;
- повишено слюноотделяне;
- втрисане;
- ускорена сърдечна дейност;
- промени в кръвното налягане.
Диагностика
[edit]Диагнозата се поставя предимно клинично, въз основа на данни за работа със зелен тютюн и характерните симптоми. Тъй като симптомите наподобяват топлинна болест и отравяне с пестициди, БЗТ лесно може да бъде сбъркана с тях.[3] Като биологичен показател за излагане на никотин служи котининът – основен негов метаболит. Проучване на тютюневи берачи в Северна Каролина установява, че при тях нивата на котинин надвишават измерените при активни пушачи.[6]
Рискови фактори
[edit]Най-висок риск от развитие на БЗТ имат работниците, които участват пряко в ръчната беритба на тютюна, особено онези, които берат рано сутрин в присъствие на роса, работят с мокро облекло или работят с мокри тютюневи растения.[3][7] По-висок риск имат и работниците, участващи в нанизването и окачването на листата за сушене.[3][8]
Работниците, които са нови в тютюневите стопанства, също може да са изложени на повишен риск поради недостатъчни познания за БЗТ и малкия опит с безопасни практики на беритба. Установено е, че по-младите работници имат по-висок риск от БЗТ в сравнение с по-възрастните, тъй като може да са по-чувствителни към този вид излагане.[9] Берачите, чиито дрехи се напояват от тютюн, мокър от дъжд или сутрешна роса, са изложени на висок риск.
Работниците могат да избегнат заболяването, като изчакат да берат, докато тютюневите листа изсъхнат, или като носят дъждобран. Мокрото облекло, което е било в досег с тютюневи листа, трябва да се сваля незабавно, а кожата да се измива с топла сапунена вода.[3] Работещите на високи температури също са изложени на по-голям риск, тъй като горещината може да усили всмукването.[3] Предполага се също, че някои работници може да са изложени на по-нисък риск поради дейности, повишаващи толеранса им към никотина, като лична употреба на тютюн или дългогодишен опит в беритбата.[3][4]
Деца и юноши
[edit]Децата и юношите са изложени на по-висок риск от БЗТ, тъй като развиващият се организъм е по-чувствителен към никотина, а по-младите работници по-рядко спазват предпазни мерки.[9][6] Детският труд в тютюнопроизводството е документиран в редица страни. При проучване на Хюман Райтс Уоч в Съединените щати (2014 г.) от 141 анкетирани деца на възраст 7 – 17 години близо три четвърти съобщават за симптоми, съвместими с остро никотиново отравяне – гадене, повръщане, главоболие и замайване – докато работят с тютюневи растения.[10] В последващо теренно проучване в Северна Каролина (2015 г.) 25 от 26 анкетирани 16- и 17-годишни работници съобщават за прилошаване, болка или неразположение по време на работа.[11] Сходни находки са документирани и извън САЩ, включително в Зимбабве, Казахстан и Индонезия.[12]
През 2017 г. над 180 тютюневи компании се ангажират да забранят на деца под 18-годишна възраст работата със зелен тютюн в своите вериги на доставки.[13] Дългосрочните последици от всмукването на никотин през кожата при децата остават неизвестни.[13]
Епидемиология
[edit]По-голямата част от произвеждания тютюн се отглежда в Китай, Бразилия, Индия и Съединените щати.[14][9] Изчислено е, че над 15 милиона души по света участват в процеса на отглеждане на тютюн.[15]
Предишни публикации, опитващи се да определят разпространението на БЗТ, обикновено отчитат честотата на заболяването само в един район в рамките на един земеделски сезон. Отчетените стойности на разпространение в тези проучвания варират между 8,2 и 47%, поради което са необходими допълнителни изследвания, за да може разпространението на БЗТ да бъде определено окончателно.[3] Дългосрочните последици за здравето при хората, преживели БЗТ, не са известни.[4]
Тютюнопроизводство в България
[edit]Template:Основна България е традиционен производител на тютюн, като около 70% от продукцията е ориенталски тип, който се бере предимно ръчно.[16] Според Националната асоциация на тютюнопроизводителите в сектора са заети около 240 000 души, съсредоточени главно в Източните Родопи (областите Кърджали, Хасково, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Ямбол) и в Пиринския край (общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово).[16] Стопанствата са дребни – средният им размер към 2011 г. е около 5,5 декара.[17]
Ръчната беритба на ориенталски тютюн, често рано сутрин при роса, отговаря на условията, описвани като рискови за развитие на болестта на зеления тютюн. Липсват обаче публикувани български епидемиологични данни за разпространението ѝ сред местните берачи.
Профилактика и лечение
[edit]Подходящото обучение на работното място и превантивните мерки са важни за намаляване на риска от БЗТ. Работодателите следва да осигурят на всеки работник, който борави с тютюневи листа, ръкавици, които могат да бъдат сменени с нов чифт, ако се намокрят.[3][4] Дългите панталони, ризите с дълъг ръкав и водоустойчивите облекла също предпазват от БЗТ, стига да се поддържат сухи. Тъй като обаче работата с тютюн често се извършва при много топло време, е важно на работниците да се осигуряват достатъчно почивки и възможности за прием на течности, за да се избегне топлинно изтощение.[3]
Мокрото облекло, което е било в досег с тютюневи листа, трябва да се сваля незабавно, а кожата да се измива с топла сапунена вода. Друг начин за избягване на заболяването е изчакването листата да изсъхнат преди беритба.[4] Обучението на работниците да разпознават признаците и симптомите у себе си и у другите подпомага ранното откриване на БЗТ.[3]
Не съществува специфично лечение на болестта на зеления тютюн, но почивката и приемът на течности помагат за овладяване на симптомите.[18] В повечето случаи заболяването преминава от само себе си в рамките на един до два дни, но симптомите може да са толкова тежки, че да наложат спешна медицинска помощ, която да включва медикаменти срещу гадене и повръщане и венозни течности.[18] Симптомите на БЗТ наподобяват тези на други състояния, чести за професията, като топлинна болест и отравяне с пестициди, което понякога води до погрешна диагноза.[3]
Регулация в САЩ
[edit]В Съединените щати защитата на тютюневите работници се урежда чрез стандарти на Администрацията по безопасност и здраве при работа (OSHA).
- 29 CFR 1910.1200 – Стандарт за оповестяване на опасностите (HCS)
Работодателите са задължени да информират работниците за химичните опасности, на които може да бъдат изложени. Това включва вещества като никотина, тъй като той е характеризиран като опасно химично вещество, което може да причини БЗТ. Организациите трябва също така да предоставят на служителите информационни листове за безопасност (SDS), правилно етикетиране и обучение относно възможните рискове в работната среда.[19]
- 29 CFR 1910.132, подчаст I – Лични предпазни средства (ЛПС)
Работодателите са задължени да осигурят на служителите подходящи лични предпазни средства във връзка с предварително оценените опасности в работната среда. ЛПС се използват за ограничаване на излагането и предотвратяване на заболяване при работа с опасни химични вещества.[20] По отношение на БЗТ необходимите ЛПС може да включват водоустойчиви ръкавици и облекло.
- 29 CFR 1928.110 – Стандарт за санитарни условия (селско стопанство)
Този стандарт изисква работодателите да осигурят питейна вода и места за миене на ръцете. Те помагат на работниците да си набавят достатъчно течности по време на смените и да могат да измиват ръцете и предмишниците си, за да отстранят опасните вещества, на които може да са били изложени.[21]
Регулация в България
[edit]Болестта на зеления тютюн не е включена поименно в българския Списък на професионалните болести (приет с ПМС № 175 от 2008 г.); единствената свързана с тютюна позиция в него е алергичната бронхиална астма, причинена от прах от тютюн при първичната му обработка.[22] Наредбата за реда за съобщаване и отчитане на професионалните болести обаче допуска за професионална да бъде призната и болест, невключена в списъка, когато се установи, че е причинена основно и пряко от обичайната трудова дейност.[23] Общите изисквания към работодателите за оценка на риска и осигуряване на лични предпазни средства произтичат от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Документиран случай: Кентъки, 1992 г.
[edit]Следният случай се основава на доклад на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) от 1993 г., който разглежда огнище на болест на зеления тютюн в Кентъки в началото на 90-те години на XX век.
През 1992 г. програмата „Медицински сестри по трудово здраве в земеделските общности“ (OHNAC) и Националният институт за безопасност и здраве при работа (NIOSH) разследват сигнали след увеличаване на случаите на БЗТ, като се съсредоточават върху 47 от 55 регистрирани инцидента. От засегнатите лица около 87% са мъже на средна възраст, като по-младите работници са изложени на по-висок риск. Повечето от работниците със симптоми са работили в тютюневите поля, където са били в досег с растения, мокри от предходен дъжд или роса. Продължителният контакт е причинявал намокряне на облеклото и е повишавал риска от всмукване на никотина през кожата, особено там, където кожата е била открита. Според докладите едва 5% са носили предпазно облекло по време на работа с листата.
Симптомите се развиват в рамките на няколко часа след излагането, като повечето работници съобщават за гадене и слабост, а мнозина – за повръщане и замайване. Симптомите обикновено продължават няколко дни. Повечето работници потърсили медицинска помощ, като само неколцина се нуждаели от хоспитализация. Лечението включвало противоповръщащи медикаменти и венозни течности за възстановяване на водния баланс. Проучванията заключават, че лицата с предходна или редовна употреба на тютюн са били по-малко склонни да развият тежки симптоми, свързани с БЗТ. OHNAC продължава да проследява болничното лечение във връзка с БЗТ и да предоставя на тютюневите работници и стопани информация за предпазните мерки.[24]
Вижте също
[edit]Източници
[edit]- ^ Schep, L. J.; Slaughter, R. J.; Beasley, D. M. (2009). "Nicotinic plant poisoning". Clinical Toxicology. 47 (8): 771–781. doi:10.1080/15563650903252186. PMID 19778187.
- ^ "Тютюн и никотин (МКБ T65.2)" (in Bulgarian). Медицинска енциклопедия, Framar.bg. Retrieved 2026-07-27.
- ^ a b c d e f g h i j k l m n o p Fotedar, Shailee; Fotedar, Vikas (2017). "Green Tobacco Sickness: A Brief Review". Indian Journal of Occupational and Environmental Medicine. 21 (3): 101–104. doi:10.4103/ijoem.IJOEM_160_17. PMC 5868082. PMID 29618907.
{{cite journal}}: CS1 maint: unflagged free DOI (link) - ^ a b c d e f "Green Tobacco Sickness". Occupational Safety and Health Administration. Retrieved 2026-04-15.
- ^ a b c "Green Tobacco Sickness: Causes, Symptoms & Prevention". Biology Insights. 2025-07-02. Retrieved 2026-04-15.
- ^ a b Ramos, Athena K. (2018). "Child Labor in Global Tobacco Production: A Human Rights Approach to an Enduring Dilemma". Health and Human Rights. 20 (2): 235–248. PMID 30568415.
- ^ "NASD – NIOSH Issues Warning to Tobacco Harvesters". nasdonline.org. Retrieved 2024-03-06.
- ^ "The Tobacco Barn (U.S. National Park Service)". nps.gov. Retrieved 2024-03-06.
- ^ a b c McKnight, Robert H.; Spiller, Henry A. (2005). "Green Tobacco Sickness in Children and Adolescents". Public Health Reports. 120 (6): 602–606. doi:10.1177/003335490512000607. PMC 1497768. PMID 16350329.
- ^ "Teens of the Tobacco Fields: Child Labor in United States Tobacco Farming". Human Rights Watch. 2015-12-09. Retrieved 2026-07-27.
- ^ "A Bitter Harvest: Child Labor and Human Rights Abuses on Tobacco Farms in Zimbabwe". Human Rights Watch. 2018-04-05. Retrieved 2026-07-27.
- ^ a b "Tobacco Companies Commit to Protect Child Workers Worldwide". Human Rights Watch. 2017-11-15. Retrieved 2026-07-27.
- ^ Riquinho, Deise Lisboa; Hennington, Élida Azevedo (2012-06). "Health, environment and working conditions in tobacco cultivation: a review of the literature". Ciência & Saúde Coletiva (in Portuguese). 17 (6): 1587–1600. doi:10.1590/S1413-81232012000600022. PMID 22699649.
{{cite journal}}: Check date values in:|date=(help) - ^ "Tobacco economics". pmi.com. Retrieved 2024-04-01.
- ^ a b "Цигарите ще намалеят, индустрията все повече се насочва към производство на бездимни тютюневи изделия" (in Bulgarian). Plovdiv24.bg. 2024-04-16. Retrieved 2026-07-27.
- ^ "Да погледнем тютюна в очите" (in Bulgarian). Институт за пазарна икономика. Retrieved 2026-07-27.
- ^ a b McBride, Jeffrey S.; Altman, David G.; Klein, Melissa; White, Wain (1998-09-01). "Green tobacco sickness". Tobacco Control. 7 (3): 294–298. doi:10.1136/tc.7.3.294. PMC 1763894. PMID 9825425.
- ^ "1910.1200 – Hazard Communication". Occupational Safety and Health Administration. Retrieved 2026-04-19.
- ^ "1910.132 – General requirements". Occupational Safety and Health Administration. Retrieved 2026-04-19.
- ^ "1928.110 – Field Sanitation". Occupational Safety and Health Administration. Retrieved 2026-04-19.
- ^ "Списък на професионалните болести (Приложение към ПМС № 175 от 16 юли 2008 г.)" (PDF) (in Bulgarian). Министерство на труда и социалната политика. Retrieved 2026-07-27.
- ^ "Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести" (PDF) (in Bulgarian). Министерство на труда и социалната политика. Retrieved 2026-07-27.
- ^ "Green Tobacco Sickness in Tobacco Harvesters – Kentucky, 1992". Centers for Disease Control and Prevention. Retrieved 2026-04-15.
Допълнителна литература
[edit]- Recommended Practices: Green Tobacco Sickness – от Националния институт за безопасност и здраве при работа (NIOSH) и Администрацията по безопасност и здраве при работа (OSHA). (на английски)
- Warning to tobacco harvesters – от Националния институт за безопасност и здраве при работа (NIOSH). (на английски)
- Quandt S. A. et al. Migrant farmworkers and Green Tobacco Sickness: New issues for understudied disease. // American Journal of Industrial Medicine, 2000, 37, с. 307–315. (на английски)
Категория:Професионални болести Категория:Отравяния Категория:Тютюн Категория:Селскостопански труд
